КАКВО СЕ ПРАВИ И ЯДЕ НА АТАНАСОВДЕН

Честито на именниците Атанас (от гр. безсмъртен), Наско, Атанаска, Наска, Таска, Таско, Траян, Начо, Начка

В народната обредност Антонов и Атанасов ден не само са два поредни празника (17 и 18 януари), но те са взаимно обвързани. Двама братя, двама братя-близнаци или пък майстор и чирак – така са представени в различните части на България. Но независимо от вида роднинство те са покровители на всички ковачи, ножари, железари и налбанти.

На места двата дни на светците са част от общ празник наричан "сладки и медени".

Антонов и Атанасовден са празници, свързвани с предпазването от болести. Вярвало се е, че на Антоновден всички болести се събират заедно и на следващия, Атанасовден, тръгват по хората. На тези два дни жените не трябва да готвят леща и боб, за да не разсърдят шарката, не вършат никаква домакинска работа - предене, шиене, плетене, чистене, пране, а само готвене.

Както беше описано за Антоновден, така и на Атанасовден жените приготвят питки, които в някои части на България надупчвали с вилица, за да не „дупчи” шарката децата, намазвали ги с мед или маджун (петмез) и раздавали от тях на близки и съседи като оставяли и една за чумата. Характерно е и направата на питки под формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета. На питката може да се набоде стрък босилек за здраве.

Прясна питка за Атанасовден

Необходими продукти:
Около 800 г брашно

500 г кисело мляко

1 чаена лъжица сол и 1 чаена лъжица сода бикарбонат бакпулвер

щипка лимонтузу

Начин на приготвяне:
Пресятото два пъти брашно се смесва със солта. Прави се „кладенче", в което се слага киселото мляко, смесено със содата и лимонтузуто. Добре омесената пита се слага в намаслена тава и се пече в силна фурна. Маже се с мед.

За предпазване от болестите в Тракия колят черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз, раздава се на съседи и близки против болести. Перата на кокошката се запазват, защото се вярва, че те притежават лечебна сила.

Тъй като януари е месецът на свинското месо и тази година празникът е във вторник (не е сред дните за пости сряда и петък) – трапезата спокойно може да бъде отрупана със свинско с бамя, кървавица, пача, различни месни деликатеси.

Според традиционния календар Свети Атанас е покровител и на домашните животни. Специално приготвен хляб се раздавал за здравето, плодородието и запазването на добитъка.

Свети Атанас съблича кожуха, облича копринена риза, отива в планината и прогонва зимата. Затова поговорката за този ден казва: "Атанас дойде и лятото дойде".

В някои селища на Западна България в ранното утро на Атанасовден хората излизали по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет. В района на град Етрополе те палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие и дълголетие. В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско се залавят на хоро съблечени по ризи. А в Самоковско вярват, че в деня на своя празник "Свети Атанас забожда главата си в Земята", като по този начин я затопля.

В миналото на Атанасовден хората проверявали запасите от храна и дърва за да знаят ще стигнат ли до пролетта. Ако били изчерпани, те се запасявали. Казвали, че от този ден денят нараства "колко скача 3 годишен елен".

В българските народни вярвания Св. Атанас е представен като голям мъж с калпак, яхнал своя кон - обикалящ селата, за да ги пази от болести и демони.


Денят е наричан също и Втора Коледа - защото, който не е заколил прасе на Коледа, може да го заколи на Атанасовден.

Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание. След Атанасовден се прекратяват годежите и сватбите.

Смята се, че от Атанасовден или наричан още „Среди зима”, зимата си тръгва, защото Св. Атанaс се качвал на върха на планината облечен в копринена риза и се провиквал „Иди си зимо, идвай лято”. Турците казвали: „Атанас гялди, яз гилди.” – „Атанас дойде, лятото дойде.”

Атанасовден се отбелязва и лятото, на 5 юли, и е наричан още Среди лято или Жътвар, защото тогава Св. Атанас яхвал белия си кон, облича кожуха си, нахлупва калпака, подгонва щъркелите на юг и вика зимата. Тогава започвала жътвата.

Стопаните гадаели по времето на Атанасовден дали ще е плодородна годината. "Дебел сняг - дебел комат" – ако има много сняг, очаквали голям берекет.

В някои части из България на Атанасовден и днес се правят общоселски курбани, за да не се разболяват хората. Характерни са и лични курбани, с които се омилостивява светеца да излекува тежка болест или страшно премеждие.

Характерен за празника е и ритуала побратимяване, който се изпълнява и на Ивановден. Младежите, които искат да са побратимят, стъпват с единия крак върху неизгаснали въглени - за да милеят един за друг. После отпиват вино - символ на кръвта, която ги свързва и отчупват три обредни хляба, за да се свържат родите им. Ако са женени, съпругите им от този ден нататък ставали посестрими. Новото родство се закрепяло от три последователни танца: чепня - изпълнявана от посестримите, чер пипер - игран от мъжете на трите рода, и нямско хоро – с участието на всички.

Ако не са женени, побратимите ставали кръстници едни на други, независимо, че в миналото кумовете се предавали по наследство от поколение на поколение.

Атанасовден

http://nahotel.net/feast.php?fid=37

Според народните вярвания свети Атанас господства над зимните студове, ледове и снегове, покровител е и на домашните животни. Облечен с копринена риза, той отива в планината на бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!". Затова празникът е известен още и като Среди зима.

Св. Атанасий бил голям защитник на Православната вяра. Участвал в Първия Вселенски събор, дето се показал с благодатно озарен ум в защита на вярата против ереста на Арий. На 28-годишна възраст, след смъртта на архиепископ Александър, е ръкоположен за архиерей на негово място в Александрия. За вярата преследван в изгнание 15 години. Страдал при императорите Констанций, Юлиан Отстъпник и при Валент, по време на когото известно време се укривал в една гробница. Жителите на Александрия тъй настоявали да се върне епископът им, че императорът като се опасявал от бунт, се съгласил. В старанието си да се омиротвори църквата бил в постоянни спорове с еретиците. Починал в 373 година на 80 години.

Св. Кирил участвал на Третия Вселенски събор и изобличил еретика НесторийРечник. Написал много книги в защита на вярата. Починал в мир в 444 година.

Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата , шарката и синята пъпка (антракс). За умилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.

На Атанасовден в Тракия се коли черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.

На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат няма да зарасне лесно.
Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата.

КУКЕРИТЕ: Кукерите, наричани още , чауши, бабугери, станчин...

КУКЕРИТЕ:
Кукерите, наричани още , чауши, бабугери, станчин...: "Кукерите, наричани още , чауши, бабугери, станчинари, дервиши, сурати или джамалари, сабългарските карнавални фигури — мъже, предрешени кат..."

Кукерите, наричани още , чауши, бабугери, станчинари, дервиши, сурати или джамалари, сабългарските карнавални фигури — мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. По-стар обичай в периода между Месни и Сирни Заговезни (Сирница) в Източна България и между Коледа иБогоявление в Западна България. Днес навсякъде в Източна България (дори по цяла България) Кукеровден се празнува точно на Сирни заговезни. Кукерите танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни (символични) действия като оране, сеитба и други.

На 1 януари - Нова година - по традиция се организира кукерски събор. Млади и стари се обличат в народни носии, маскират се и започват да гонят злите духове. Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже, главно ергени. Всяка кукерска дружина си има водач, който единствен е женен мъж, сиреч стопанин с установено социално положение (в източна България има само по една дружина, водена от булка и младоженец - мъже). Водачите в останалите краища са: кукер, баба или кукерица-кукерска булка, цар, плюфкач, харачари (двама или четирима), берберин. В източна България водачите са облечени в обичайните булчински и младоженски костюми. В останалите части на България са облечени с кози, овчи или сърнешки кожи с козината отвън, имат кожени маски на главите или пък са с начернени лица. На кръста са окачени звънци (чанове), в ръка се държи обагрен в червено дървен фалос и пометаш (дървен прът с привързан накрая парцал за измитане на пещта). В България по време на Нова Година и Заговезни се провеждат специални обредни ритуали наречени Кукерски игри. Кукерските игри са изпълняват само от мъже, който обличат предварително изработени от всеки участник специални маски.

Повечето от маските са с дървена конструкция. Върху нея са налепят разноцветни конци, лепят се парченца разноцветни платове, огледала, лъскави пайети и други елементи. Най-старинни се считат маските представящи вида на овен, козел и бик. Тяхното задължително присъствие в Кукерските игри доказва тезата, че кукерските игри по произход са свързани с древните дионициади. Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на окачените по тях медни и тучени (ляти, бронзови) звънци.

Някои маски имат две лица. От едната страна носът е чип и лицето е добродушно; от другата носът е гърбав, а лицето зловещо. Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света и са неотменими. Голямо значение за символиката на маските имат и цветовете на украсата. И тук преобладава червеният цвят - символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня; черният цвят олицетворява земята и нейната богиня майка, а белият е символ на водата и светлината.

Кукерските игри целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанската година.

Първият обреден момент в кукерския обичай е обхождането на всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, при което се събират подаръци от стопаните (брашно, боб, яйца и др.). Във всеки дом кукерите изпълняват различни битови и комични сцени. Накрая, на селския мегдан, кукерите играят буйни танци, като раздрънкват силно окачените по тях звънци.

Вторият основен момент е обредното заораване и засяване, където централна фигура е царят. Обикновено се избира най-личният стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде плодородна годината. За „царя” може да бъде сложена трапеза на селския мегдан, на която той хапва три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и плодовитост. След това подкарва впрегнатите в ралото кукери, изорава три бразди в кръг и ги засява. Кукерите символично убиват царя (или крадат кукерската булка – на изток) с носеното оръжие (за царя) – кросно - след което това обредно лице възкръсва. В днешно време не съществува Цар, а младоженец и булка. Младоженецът носи в ръка кутия, в която всеки пуска по някоя пара.

Подобни карнавални маски съществуват в Италия на остров Сардиния. Италианските кукери мамутонес (mamutones) носят черни маски от дърво, чанове на пояса и кожуси.

Много близък ритуал се празнува и в Кантабрия, Испания. Казва се Виханера (La Vijanera[1]), а испанските кукери се казват зарамакос (zarramacos). Празнува се през първата неделя от новата година.

кукерите като обичай

Разлог /КРОСС/ Уникална костюми, маски, носии, оригинални танци, обреди и обичаи, много автентичен фолклор, настроение и самобитност събра в себе си ІV Международен кукерски карнавал „Старчевата" в Разлог, съобщава агенция Е 79. Представянето на кукерските групи започна точно в 11.00 на площад „Преображение" в центъра на града. Среща на традициите в кукерството си дават повече от 1400 участници от общо 21 групи от България и Струмица, Македония.

Специално за IV Международен кукерски карнавал „Старчевата" в Разлог пристигна и заместник-президентът на Международната федерация на Европейските карнавални градове Дейвид Брандао. Той изрази желанието си карнавалът в Разлог да стане домакин на един от най-големите карнавали в света, впечатлен от организацията на фестивала и всичко, което успя да види като съхранена традиция в кукерството.
Един от първите първи чауши и най-възрастният известен жив кукер на Разлог, пазител на обичаите и традицията на кукерството, предал ги на децата, внуците и правнуците си е бай Благо Татарски. След като спечели с кукреската група на Разлог десетки награди и възхищението на стотици жители на света от Франция, Дания, Швеция и Македония, и днес той поведе шествието на карнавала в Разлог по стара българска традиция с хляб и сол. Изключителното многообразие на костюми и пресъздаване на обичаи доведе в Разлог днес повече от 2000 гости от участващите общини от Перни, Сапарева баня, Петрич, Пазарджик. Особено атрактивни и колоритни бяха участниците от кв."Дълбошница" от Петрич ,село Бачево, община Разлог и банската група.
Карнавалът в Разлог има състезателен характер, всяка група ще се оценява от жури по следните 4 основни критерии: представяне на моменти от кукерската традиция, поддържане и предаване на местната култура, специфика и открояване на традиционното за съответния регион при маската и облеклото, артистичност на изпълнението. Числеността на българските групи е с максимум 50 участници, а на групите от чужбина - 30 участници.

/АБ/